ПРОЛЕТАРИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пролетаризирам като прил. 1. Истор. За представител на дребната буржоазия, занаятчийството или селските маси в индустриалното общество — който вече не притежава собственост и средства за производство и се числи към пролетариата. Развитието на капитализма в България .. довело до появата и оформянето на работническата класа. Нейните редове се попълвали из средата на пролетаризираните селяни и занаятчии. Ист. VII кл, 102. Наличността на голям брой пролетаризирани занаятчии и селяни, .., откривала възможност за създаване на фабрична индустрия. Ист. Х и ХI кл, 134. Те [бившите революционери] не могат да бъдат изразители на интересите на дребната буржоазия, а още по-малко — на пролетаризираните градски слоеве и на селските маси. Д. Иванов, СС [еа].
2. Разш. Който е загубил имуществото, собствеността си; безимотен. Ако земята ни премине в чужди ръце, българинът .. отново ще се превърне в една съвременна рая или пролетаризирана маса от аргати. Кеш, 2002, бр. 2, 18. Пролетаризирани домакинства.