ПРОЛЕТА̀РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. 1. Истор. Наемен работник в индустриалното общество, който не притежава средства за производство. В края на краищата всеки дребен буржоа се вижда в сънищата си не безимотен пролетарий, а утрешен преуспял едър богаташ. К. Странджев, ЖБ, 132. От него [буржоазният режим] страдат както безимотните, пролетариите, които са роби на капитала, така и малоимотните. Г. Бакалов, Борба, 1919, кн. 2, 38. Учредителният манифест завършва с призива: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Ист. VIII кл, 125. Сред членовете на организацията преобладават емигранти, които по своята социална принадлежност са истински пролетарии. Б. Кастелов, ДХ, 252. И ще гръмне навред по земята: / „Пролетарии от всички страни, / пролетта и за нас прозвъни / с огнекрилия зов на борбата!“. Хр. Смирненски, Съч. I, 111.
2. Разш. Беден, безимотен човек; бедняк. Из улиците на преобразения град плъпнаха .. тракийски и македонски бежанци, които бяха истински пролетарии — само с по две голи ръце. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399. Тази група се състои от различни индивидуалности .. До богатския син Кирков стои кръглият пролетарий Мечев. П. Шатев, МПР [еа]. Той е също пролетарий, / гладен ходи, в дълг живей. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258.
3. Истор. В Древния Рим — свободен гражданин от най-нисшето и бедно съсловие, който не плаща данъци срещу задължението да създава деца и да служи във войската.
– От фр. prolétaire през рус. пролетарий.