ПРОЛЕТА̀РКА ж. Жена пролетарий (в 1 и 2 знач.). Залюляха се хиляди палати... И пред смелия замах на дъщерята пролетарка се сгромолясаха долу. Хр. Смирненски, Съч. III, 138. Тя .. му съобщи, че много роднини са го срещали под ръка с „тази пролетарка“. Д. Кисьов, Щ, 395. Ако можеше да попадне в редиците на онези, които превиват и мачкат всички .. Затова Настя намисли да става пролетарка. Пролетариатът е хегемон. Б. Мисирков, Избр. II ( превод) [eа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)