ПРО̀ЛЕТЀС нареч. Разг. 1. През последната изминала или най-близката предстояща пролет; пролетта, тази пролет. Добър човек, блага душа беше дядо Стоян, бог да го прости — помина се пролетес, през Тодоровата неделя. СбЗР, 9. Слънцето огряваше широка камениста ивица, останала от пролетес, когато реката беше прииждала. Гледката напомняше за стихията, минала оттук. Ем. Станев, ИК I и II, 17. — Я, какво си постлала, наредила; пролетес не беше тъй, като идвах. П. Тодоров, Събр. пр II, 165. — Било що било. Ако пролетес съм жив, няма да ви заръчвам за брат ми, когато тръгнете за Стамбул. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 85. „Ако не през зимата — пролетес, щом цъфнат тиквите; .., но той сигурно ще хвърли топа!“ — пресмяташе поп Иван на ума си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 8. А капитанът усмихва се тайно: / — Кой знае ще тръгнеш ли пак пролетес. Е. Багряна, ПЗ, 102. Пролетес, когато избухна въстанието, по някои си места у нашенско мирните уж турци, ако и да бяха наежени, сѐ ги издуваше страх и не беснееха дотолкова. НБ, 1876, бр. 27, 107.
2. През периода на пролетта, през пролетно време; пролет, напролет. Невидими славеи пролетес ронят своите кръшни, кристални рулади. Ив. Вазов, Съч. ХII, 113. — Зиме засипаният чан удря кратко и глухо .. Пролетес, духне ли белият вятър, иде разпилян и тревожен звън. А. Дончев, ВР, 52. — Бабо Ашке, какви цветя има в градинката ти? .. — Пролетес имаме кокичета, минзухари, зюмбюли, нарциси, как да ти кажа, всеки сезон е различно. Ж. Драгостинова, ТИ [еа].
– Друга (диал.) форма: п р о̀ л е т о̀ с.