ПРО̀ЛЕТЀШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. 1. Който е от последната изминала пролет. От пролетес не беше се връщал в Загоре .. Но и пролетешното Загоре не беше то онуй, що знаеше той и по което спомняше сега. П. Тодоров, И I, 106.
2. Разш. Пролетен. — Как да стана, малка моме, — / ти си ме осланила, / .. / като слана пролетешна, / кога спари всички цветя! Нар. пес., БНПП V [еа]. Под дървото мома Ангелина, / море тя си пее пролетешни песни, / пролетешни песни, песните гергьовски. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 108. Загалил сам, замамил сам, мале ле, / до две моми .., /пролетешни яребички. Нар. пес., СбНУ ХII, 28.
– Друга форма: п р о̀ л е т о̀ ш е н.