ПРО̀ЛЕТИ нареч. Диал. Напролет, през пролетта, пролетно време; пролетес, пролетеска. Вие [хризантеми], толкова хубави за любовен подарък, не цъфтите пролети, когато цъфти любовта. Елин Пелин, Съч. V, 34. Сменяваше гората премяната си — светлозелена, накичена с цветенца пролети. О. Василев, ДГ, 43. — От пролети газ не са раздавали — спомни си пак за общинарите Лоев. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 107. Господ [булката] е сторил на ластовичка: есени си иде, пролети си дойде. СбНУ ХLI, 436.