ПРО̀ЛЕЦЀН нареч. Диал. Пролетес (в 1 знач.); пролетеска. — Ние пък си имаме [фасул] от лани артисал .. — И нам щеше да артише, ами пролецен по кръщенето се изхарчи. Т. Влайков, РП I, 102-103. Присмяла ми се майка ти / пролецен на белилките, / есенес на топилките, / че ми са редки платната. Нар. пес., СбВСтТ, 653.
– Друга форма: п р о̀ л е ц ѐ м.