ПРОЛЍВАМ, -аш, несв.; пролѐя, -ѐеш, мин. св. проля̀х, прич. мин. св. деят. проля̀л, -а, -о, мн. пролѐли, прич. мин. страд. проля̀н, -а, -о, мн. пролѐни и проля̀т, -а, -о, мн. пролѐти, св., прех. 1. Лея, изливам някаква течност в голямо количество, обилно; разливам. Станах да се поливам с вода, тогава чак се повдигна чорлавата глава на един циганин, който .. ми каза, че ще ми строши главата със стомната, ако съм проливал водата. З. Стоянов, Съч. І [еа]. Германските офицери .. се сражаваха на покер и .. проливаха шампанско. Д. Димов, Събр. съч. І [еа]. — Кум Милен е човек гостолюбен — що ще вино да пролее! — рече Стойчо от сърце. Елин Пелин, Съч. I, 39. Откак си сватба захвана, / девет съм крави заклала / .. / Девет съм бъчви проляла, / девет бъчви със вино. Нар. пес., БНТв VІІ [еа]. Мари аз ѝ донес вечер вода, / нам-що прави свекървата, / излива я, пролива я. Нар. пес., СбВСт, 473.

2. Неволно, без да желая, правя да изтече от съд намиращата се в него течност или част от нея; изливам, разливам, изсипвам. — Да пием пак, а после ще запушим бутилката .. Колкото и да се мъчиха двамата да запазят всичко до капка, все пак проляха малко, но не съжаляваха, понеже запасът бе достатъчно голям. Д. Подвързачов, ЕП (превод) [еа]. Жадните проливаха виното, гладните изтърваха хапките си по пътя към устата. Й. Хаджиев, СП [еа]. Последните глътки мляко забълбукаха. Червендалестият захвърли настрани опразнената кана, която по някакво чудо не се счупи, но проля на пода малка бяла локвичка. Н. Теллалов, НВД (превод) [еа]. Оградите бяха ниски, комшийски, ала вонящата кофа [с газ] беше тежка, едва я качвах върху тях. После прескачах, поемах я от другата страна и се шмугвах в копривата. Не пролях нито капка газ. Култ., 2004, бр. 19-20, 12. Проляхме малко от супата, докато занесем чиниите на масата.

3. Отделям от себе си, от тялото си течност (пот, сълзи, кръв) обикн. в голямо количество. Слънцето още по-силно напече .. доде се върнем, доста пот проляхме. Ран Босилек, Р, 139. — Купете си, пане, от мене две-три капки от потта на свети Георги, която пролял, когато се бил със змея. Ек. Златоустова, К (превод) [еа]. // Прен. За облак, небе — сипя, лея (дъжд) в голямо количество. Земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха. Библ. [еа]. Ти сетен си облак от пръснатата буря! / .. / Доскоро блестяха теб молнии в недрата, / раздиращи мрака нашир и надлъж, / доскоро пролива ти пороен дъжд! К. Христов, ПХ (превод), 49.

4. Със същ. к р ъ в. Като пробождам човек или животно, правя да потече кръв от тялото или част от тялото му. „Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!“ Ран Босилек, Р, 51. Пристигна Саву момиче, / изтегли ножле вренгия, / удари Савку момиче, / у клето гю сърце улезе, / ясно гю кърву проляло. Нар. пес., СбВСтТ, 709. проливам се, пролея се страд. От девет села слязоха хора да го [новия мост] видят и да се радват на веселбата. Що вино се проля него ден! А. Каралийчев, НТИ [еа]. Редицата на религиозните служители завършваше с флейтистите, които трябваше да свирят през времето, когато щеше да се пролива виното в чест на божествата. П. Драгоев, С (превод) [еа].

ПРОЛЍВАМ СЕ несв.; пролѐя се св., непрех. 1. За течност — тека, лея се, изтичам отнякъде, обикн. от съда, в който се намирам; изливам се, разливам се. Бликна вода от чешмата зад чамовата стена. Звънна о дъното на стомна, подложена с гърло точно под крана на мивката, за да не се пролее ни една капка. Бл. Димитрова, ПКС, 55. Някои ядат с пукната лъжица, от която половината чорба се пролива между паницата и устата. ССГ (превод), 208. Та изтърва мерна чешка / .. / и са проля руйно вино. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 13.

2. За сълзи — тека обикн. в голямо количество, обилно. Харитининото лице е спокойно. Ни един мускул не трепва, съмо сълзи се проливат из черните глъбини. А. Каменова, ХГ, 208-209. Нови сълзи се проляха по страните ѝ. Ив. Вазов, СбНУ II, 93.

3. Прен. За светлина — излъчвам се, разпръсквам се в голямо количество, изобилно; лея се, изливам се, разливам се. От необятния лазур се пролива светлина над подмладената природа. К. Величков, ПССъч. I, 318. Светлината, която се пролива от стотина прозорци, като се отразява .., произвежда един ослепителен блясък. К. Величков, ПССъч. III, 140.

Проливам / пролея <една> сълза, обикн. за някого или за нещо. Разг. Плача, тъжа, обикн. малко. — Когато ми говори да не пия, заплака — сълза проля за мене, за пияния Пончев. Й. Йовков, ОЧ, 150. Най-после една сутрина казаха ми: „Той умря!“. Пролях за него една сълза. Др. Цанков, ТМ (превод), 124. Проливам / пролея крокодилски сълзи. Книж. Ирон. Изразявам неискрено, лъжливо, лицемерно съжаление или съчувствие за нещо. От време на време някой .. почва да пролива крокодилски сълзи за загиването на науката и образованието у нас. Дем., 2002, бр. 81, 14. Портата захваща да пролива крокодилски сълзи за българете, като за овце, които е най-сгодно да са стрижат при турската конституция. НБ, 1877, бр. 72, 279. Проливам / пролея кръв; проливам / пролея кръвта на някого. Разг.; Кърви (кървове) проливам / пролея. Диал. 1. Убивам някого, извършвам убийство. Пушката беше пълна .. — за по-малко от една минута можех да убия осем души. Но аз не исках да проливам кръв. М. Марчевски, ОТ, 316. — А моите двама шуреи, изглежда, са пролели кръв и в Преспа. Ударена е със стрела една жена. Д. Талев, С II, 105. Когато полича, че писарят се сватува за Ангелина, Боньо сам рече ..: „Брей, кърви ще пролеем, ама пак няма да дадем Ангелина за писаря!“. А. Страшимиров, ЕД, 125-126. 2. Убивам много, мнозина, масово. Векове наред кърджалиите и даалиите са проливали кръвта на раята от много славянски земи. Ив. Мирски, ПДЗ, 147. — Млади бояджии, я теслим станете, / .., Бальо не сърдете! / Сабя да не вадя, юнаци да губя, / .., кърви да проливам. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 68. Проливам / пролея кръв<та си>. Разг. 1. Давам живота си, жертвам се за нещо, обикн. за победата, осъществяването на някакъв идеал. Изпълняше се мечтата му, за която бе писал в стиховете си: „Остава ми да желая само едно — да пролея кръвта си“. Зл. Чолакова, БК, 86. Признателност, .., трябва, почит и уважение към тия, гдето си проляха кръвта за отечеството! Чудомир, Избр. пр, 129. Време веч е да въстане робът; / че щастлив е оня, който дигне пръв / народното знаме и пролее кръв. Ив. Вазов, Съч. I, 171. 2. Воювам, бия се жестоко, кръвопролитно. — Каквато и да е политиката, руският народ ще си бъде с нас. За наше добро ще тръгне кръв да пролива. Д. Талев, ПК, 611-612. — Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Било е време, когато си и ти / мислил за своят род, / когато си и кръв проливал / за своят народ! Л. Каравелов, Съч. I, 77. Проливам / пролея <кървав> пот. Разг. Полагам големи усилия за нещо или извършвам непосилен, обикн. физически труд. Защо едни са раждат да са мъчат, да проливат кървав пот .., а други да надуват чубуците си, .. и да не мислят за нищо? Л. Каравелов, Съч. V, 190. Много пот проляха тогава нашите момчета, .., за да поставят на колене такива опитни и отлични футболисти, каквито бяха тогава португалците. Сп. Тодоров и др., ГА [еа]. Проливам / пролея светлина (свет) върху, на нещо. Остар. Книж. Разкривам, изяснявам, осветлявам нещо, давам възможност нещо да стане ясно, да се разбере правилно. Мнозина наши дейци по последните ни народни движения да напишат онова, което знаят, защото само по тоя начин ще да можем да пролеем свет на много забравени събития. З. Стоянов, ЗБВ I, 14. Проливам / пролея сълзи. Разг. Скърбя, тъжа за някого или нещо, като плача много, продължително. Рангел проливаше сълзи, като гледаше бездиханния си приятел, привършил живота си, за да се отърве от мъки. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 107. На моя гроб ти сълзи няма да пролееш; / далеч от теб ще бъде той, о, майко мила! Ц. Церковски, Съч. I, 246. Не мога да си наумя домът и да не въздишам, и да не проливам сълзи като дете. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 75. Пролива се / пролее се кръв. Разг.; Кърви (кървове) се проливат / пролеят. Диал. Води се бой, битка на живот и смърт, дават се много жертви, става кръвопролитие. — Трябва да се подчините, вие сте обсадени. Или искате да се пролива кръв! Д. Талев, И, 393. Откак се проля кръв, тези села се бяха озверили. А. Каралийчев, СР, 38. Гърмежи няма там. Не се проливат кърви. / Но има победители и жертви. Д. Дамянов и др., ТА [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)