ПРО̀ЛОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рел. Литер. Който се отнася до пролог (в 4 знач.); синаксарен. Проложно житие за светеца [св. Иван Рилски] се намира в миней за месец октомври, писан през 1467 г. Ив. Дуйчев, РС, 306-307. Краткият проложен текст, който според наслова и финалната молитва е посветен на двамата Първоучители, всъщност дава сведения главно за св. Методий. Кл. Иванова и др., ТС [еа]. Съградена в X век, за да приюти мощите на св. Иван Рилски, църквата „Св. Иван“ е била, според проложното житие на светеца, „прекрасна“. Серд., 1951, кн. 1-2, 124.


Източник: Речник на българския език (онлайн)