ПРО̀ЛО̀М м. 1. Геогр. Тясна и дълбока речна долина, която пресича планина и свързва две низини или равнини; ждрело, дефиле, клисура. Когато стигнах пролома и влезнах в него, аз не можах да устоя на съблазънта да повидя повечко от живописните негови завои. Ив. Вазов, Съч. ХII, 75. От двете страни се издигаха възвишения, долината на Реката представляваше немного широк пролом, .., без скалисти зъбери. Д. Фучеджиев, Р, 139. Обръчът от височини, които обграждаха котловината, се разшири, а на западната страна блесна синевина — там беше проломът, през който се измъкваше реката. Б. Несторов, АР, 93. Когато реките пресичат напречно планинските вериги, се образуват проломи. Величествени са проломите на реките Искър и Камчия през Стара планина. Геогр. VIII кл, 1958, 102. Искърски пролом.
2. Отвор, дупка в нещо (стена, зид, скала и под.), направени с пробиване, ломене; пробив. Излязохме призори през един пролом на стената. Грях би било да кажа, че хората ни не бяха смели. А. Дончев, ВР, 204. И навсякъде наоколо: врати с разбити барикади пред тях, проломи от снаряди по стените, .., разпилени гилзи от снаряди и куршуми. П. Славински, ПЩ, 484. В двор, заграден с невисок, но здрав каменен зид, със зловещи проломи, пробити от башибозуците, .., стои старата черква. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 105. Твърдините градски са разрушиха, а бранителите им побягнаха от тях през портите или проломите на стените, отворени от земетресението. С. Бобчев, СОИ (превод), 18. ● Обр. Новий дух на времената успя най-сетне да направи пролом в твърдината, дето се беше укрепило папството, и го накара да сложи оръжията на светската власт. К. Величков, ПССъч. III, 13. Весел пролетен дъжд, .. пробий пролом нов — към добра бъднина. Е. Багряна, ПЗ, 26.