ПРОЛОМО̀ТВАМ, -аш, несв.; проломо̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Обикн. неодобр. Казвам, изричам, изговарям нещо неясно, неразбрано, с ломотене; изломотвам, измърморвам, промърморвам. Станчо прибра срамежливо дългите си крака, проломоти нещо през натъпканата си с хляб уста и подаде палурчето на Стоилка. Елин Пелин, Съч. II, 20. Помъчи да подкачи разговор .. Но хората се усмихваха сдържано, проломотваха по нещо .. и замълчаваха. Г. Караславов, Тат., 125. — Работното ми време свършва. Ще ме почакате ли секунда? — Ама вие бъркате — проломотих. — Защото аз... за пръв път... Г. Величков, НУ, 185. Той проломотва: — Добър ден, хубава стока ли ми карате? Сл. Македонски, ЕЗС, 58. проломотвам се, проломотя се страд.