ПРОЛОМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; проломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Пробивам, разбивам с ломене. Пришепнахме си, че трябва .. тогаз да проломим дъските и да се спуснем с голи ножове. Св. Миларов, СЦТ, 210. Скоро се показаха турците; те проломиха вратата с брадви и грабежите и опустошенията от всякакъв вид захванаха. С. Бобчев, СОИ (превод), 71. // Прокарвам (проход, път) с ломене. Бяха си проломили път през гората и като изсякоха сами дърветата, на образуваната полянка построиха хижи. Ст. Загорчинов, ДП, 69. проломявам се, проломя се страд.