ПРОЛОМЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от проломявам и от проломявам се. Проломяването на Стара планина, отварянето на линията София — Роман .. трябваше да се устрои като народен празник. Ал. Константинов, Събр. съч. II [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)