ПРОМЕНЀН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от променя1 като прил. Който е с друг, нов, различен от досегашния вид, форма, качество, характер или др.; изменен, видоизменен. Чак тогава Манол вдигна глава, та едва познах промененото му лице. А. Дончев, ВР, 181. — Здрасти, Нонке! — каза Петър. — Здрасти! — отвърна тя с променен глас, опита се да го погледне, но не ѝ стигна смелост. И. Петров, НЛ, 15. Под бялата покривка местността изглеждаше променена: сякаш планините бяха дошли по-близо, а канарата с трите пещери се бе смалила. Ст. Загорчинов, ДП, 289. Булката му няколко пъти ходи при него и му се моли да си дойде. Първият път тя се уплаши като го видя, толкова грозен и променен ѝ се стори. Елин Пелин, Съч. III, 148. Еди-кой си, който преди две години уби брата ми .., преди един месец дошъл в Цариград и отворил едно кахвене в чаршията .., гдето с променен изглед ся занимавал със занаята си. С. Попов и др., ТБП, 35-36. Променена ситуация. Променено положение. Променена политическа обстановка.
ПРОМЕНЀН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от променя2 като прил. Диал. Пременен, нагласен. И сум легнал, и сум заспал, / на сон видех малка мома, / променена, наружена. Нар. пес., Д. Осинин, НЛП [еа]. Що гледала Яновата керка, / що гледала горе от дивана, / променена како за невеста, / и се шега со Марко подбила. Нар. пес., М. Арнаудов, БНП ІІ [еа].
ПРОМЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Размѐнен. Търговията им с варварските народи е била повече променна и ставала е без никакви договори. Знан., 1875, бр. 5, 77.