ПРОМЕНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Променяне1, промяна1; изменение. Всички забележиха внезапното и необикновено променение в него. Ив. Вазов, Съч. VIII, 142. Какви променения ще да станат в нашата емиграция! Хр. Ботев, Съч. 1929, 397. Той [Цанков] не искаше вече унищожаването на регентството, но само неговото променение. С. Радев, ССБ II, 566. В разстояние на 14-годишното си съществование нашето „Читалище“ е претърпяло немалко променения. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 3, 99.


Източник: Речник на българския език (онлайн)