ПРОМЕНЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от променен1. Разглежданият случай напомня колко незабележимо важна е ролята на стиховата организация за създаване на усещане за устойчивост и слаба промененост. Култ., 2000, бр. 16, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)