ПРОМЀНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не остава един и същ, еднакъв, постоянен, а се променя под въздействието на някакви външни условия или вътрешни особености; променчив, изменчив, непостоянен. Времето беше променливо. Валеше ту сняг, ту дъжд. Изведнаж небето се проясняваше, подухваше топъл вятър, после облаците пак се събираха. К. Ламбрев, СПН, 58. — Няма що, съдбата е променлива: днес зла — утре добра. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 100. Кабака се размисли по-спокойно и за тридневния арест, и за променливото държане на околийския началник — ту заплашително и грубо, ту любезно и меко. Г. Караславов, Избр. съч. I, 176. Безкрайният и променлив пейзаж е изграден само от светлини и меки, топли полусенки; неговата дълбочина се губи в трептящата омара. Н. Стефанова, РП, 9. В нашия променлив климат и двата пола бездруго трябва да носят долни дрехи. Лет., 1876, 104. Войната се води с променлив успех. Променливи климатични условия. Променлива облачност. Променливо настроение.
2. Който може да приема различни стойности, променя се, варира в определени граници; променчив. Защо костенурките живеят тъй дълго? Една от главните причини е, че обменът на веществата в животното е много малък. Те са животни с променлива температура. К, 1985, кн. 1, 64. Променлива интензивност. Променлива скорост. Променлив лихвен процент.
3. Който се поддава лесно на промени, скло̀нен е към промени и не остава последователно един и същ; променчив, изменчив, непостоянен, колеблив. Щом се появи Лазар на пазара, те ще трябва да отстъпят. Нека да е поне само за една година — поради променливия характер на господина. П. Спасов, ХлХ, 176. Той е променлива натура. Променливи политически позиции. Променливи възгледи. Променливо мнение.
◊ Променлив ток. Физ. Електрически ток, който периодично променя силата и посоката си. Трансформаторът е статичен електромагнитен уред, който преобразува енергията на променливия ток от едно напрежение в друго, без да променя честотата. Ел ХI кл, 1965, 117. Променлива величина. Спец. Величина, която не е постоянна и се променя, приема различни стойности при математически изследвания или специални измервания (във физиката, химията); променлива. Противоп. константа, постоянна величина. Системата за бордова диагностика може да включва устройства, които измерват .. променливи величини (например .. честота на въртене на двигателя) с цел откриване на неизправности. ДВ, 2007, бр. 1, 56. Променлива звезда. Астрон. Звезда, която променя блясъка си поради определени физически процеси, протичащи в нея, или поради затъмняване от друга звезда. Обикновено червените гиганти и променливите звезди представляват неулегнали още звезди в началото на своето развитие. Астр. ХI кл, 1964, 108. Така наречените променливи звезди периодично менят силата на лъченията си. Една от тях — Мира от съзвездието Кит — пулсира през периоди от 330 дни, като в максимума си излъчва 1500 пъти повече светлина и топлина. К, 1967, кн. 6, 13. Променливо движение. Физ. Движение, при което за равни интервали от време се изминава различен по дължина път; неравномерно движение. Ако на едно тяло действува сила по посока на движението или обратно на нея, то движението е променливо, но праволинейно. Физ. IХ кл, 1958, 130. Променливо я. Езикозн. В новобългарския език — звукът я, наследник на старобългарската ятова гласна, който се заменя с е при определени условия (в неударена сричка или в позиция пред мека сричка); непостоянно я. Когато във формите за единствено число на прилагателните има променливо я, във формата за множествено число то се преглася в е. Л. Андрейчин и др., БГ, 98. Застъпник на променливото я е гласната е. Е. Каранов, РБ, 36.