ПРОМЀНЛЍВО. Нареч. от променлив; променчиво. Млечнобялата мъгла на планината .. бавно се надигаше, .. и променливо забавно украсяваше като с великолепен сребърен венец острите сиви, току-що пробудили се скали. П. Михайлов, МП, 97. Той [Балканът] променливо показва пред твоя поглед ту широките си заоблени плещи, ту някоя дълбока гориста долина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)