ПРОМЀНЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Променлив; изменчив, непостоянен. — Времето сега... ей го какво е! Като се изпролетява, променчиво такова. Днес хубаво, заран лошо. Ил. Волен, ДД, 68-69. Вятърът е променчив, ту разнася мъглата заедно с пушека от огъня настрани, ту я сплъстява право нагоре. Бл. Димитрова, Лав., 123. Трябва да помним преди всичко психологията на търговското съсловие с жизнения му интерес .. да засили влиянието си чрез образование, което да го прави годно за приспособяване към променчивите и сложни условия. М. Арнаудов, БКДБ, 11. В нейното невярно, променчиво сърце напоследък се бяха набрали доста ядове. Д. Талев, И, 419. Времената са променчиви и всяко зло е за добро. С, 1894, бр. 1487, 4. Променчив вятър. Променчиви мисли. Променчив ритъм. Променчива съдба.