ПРОМЀНЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от променчив; променливост, изменчивост, изменяемост. Променчивост и неочаквани щастливи изходи — това е един от ключовете на фабулното движение в „Сатирикон“. Б. Богданов, РАС [eа]. Въпреки променчивостта на чувствата си имаше добро и горещо сърце. Б. Миндов, Л (превод) [eа]. Винаги от вълненията на живота отгоре изплуват човечността и солидарността, колкото и сам писателят често да показва променчивостта, податливостта, различността на хората. РР, 2002, кн. 1-2, 12. Променчивост на климатичните условия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)