ПРОМЕНЯ̀ВАМ1, -аш (остар. и диал.); променя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Променям1; изменям1, изменявам. Но такова място и такава работа му се не спогаждаше. И затова той толкова често променяваше господарите си и оставяше занаятите. Т. Влайков, Съч. III, 217. Смей се над моята история, колкото искаш, но аз я не променявам с твоята. Хр. Ботев, КК (превод), 24. После Марка Аврелия безпорядъците в Рим толко ся умножили, чтото войската своеволно избирала, а после променявала и убивала императорите. Г. Йошев, КВИ (превод), 136. Те оставили разбойничеството и поченали мирно да променяват стоките си с другите народи за скъпи растения, метали, платна. Н. Михайловски, РВИ (превод), 6. Речният рак си променява черупката от месец юлия до септемврия. Ступ., 1875, бр. 6, 47. променявам се, променя се страд. и взаим. „Председателят, писарът .. и касиеринът са избират от членовете на Комитета; в нужда щат се променяват от същите.“ Ив. Унджиев, ВЛ, 181. За голямото нещастие на болните още и сега са случва, .. щото долните им дрехи, .., да са променяват доволно рядко. Знан., 1875, бр. 19, 297. Трите му дъщери са променяваха и една по една отиваха при поета, за да пишат, .. и поправят песните на поемата му. Ч, 1875, бр. 10, 447.

ПРОМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); променя̀ се св., непрех. Променям се; изменям се. Както бе добър, весел и разположен лелиният ти Генин мъж, токо зе изведнъж да се променява, зе да става мълчелив, смръщен. Т. Влайков, Съч. II, 22. — Свето се менява, кажи-речи, секи ден. Секи ден се променява нещо у акъло на човека, променява се живото, работата, дрехите. Ел. Огнянова, НШ, 15. Времето още веднаж се променява, облаци насъде заминуват. М 1857, 23. На всяко момче и момиче ся променяват зъбите около седмата му година. ИЗ 1874-1881, 1882, 44.

ПРОМЕНЯ̀ВАМ2, -аш; променя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Пременям, пременявам; променям2. променявам се, променя се страд. и възвр.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.


Източник: Речник на българския език (онлайн)