ПРОМЕНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от променявам1 и от променявам се; променяне1, промяна1, изменяне, изменяване. „Тук ходят безпокоителни слухове, като например за променяването на правителството, назначение на ново министерство.“ С. Радев, ССБ II, 404. Подир някое время излиза из пашкула съвършена буболечка, такова променяване ся нарича превръщение. Д. Мутев, ЕИ, 69-70. От променяването на атмосферата ли беше, или по друга причина, нъ многото човеци в града страдат от хрема и болеж в гърлото. ЦВ, 1860, бр. 478, 1.
ПРОМЕНЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от променявам2 и от променявам се; променяне2, пременяне, пременяване, премяна, промяна2.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.