ПРОМЕНЯ̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от променяем; променимост, изменяемост. Не искаме да се постулира такова независимо от всякаква социалност съзнание, което, от една страна, гарантира повторяемостта на нещата, а, от друга, осигурява тяхната променяемост. А. Райчев, ПГТ [еа]. „Модерната епоха“ се характеризира с вяра в Разума, в пълната познаваемост (и следователно променяемост, реформируемост) на света и човека. ПрСАЩ, 1991, кн. 1, 33.