ПРОМЀНЯМ1, -яш, несв.; променя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Придавам на някого или нещо друг, различен от досегашния вид, изглед, форма или качество, свойство, характер; изменям1, меня, видоизменям. Бръсначът и ножиците също бяха постъкмили рошавите глави, без да успеят да ги променят твърде много. Й. Йовков, Ж 1945, 6. Тези шапки бяха толкова елегантни и красиви, че в чувствителна степен променяха външния вид на своите собственици. Г. Марков, ЗРБ [еа]. В душата ѝ тайно се въззе усещането, че не може да промени сина си. М. Яворски, ХСП, 114. Той чувствуваше, със сърцето разбираше, че в науката се крие някаква тайнствена сила, която ще промени света. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. Стопанският разцвет на Самоков преди Освобождението променя и външния облик на града .., една подир друга израстват просторните къщи на видни абаджии, търговци. Ас. Христофоров, С [еа]. Искаш ли да промениш нравите на един народ, да обладаеш духа му, дори и да го преродиш, дай му назаем своята литература. Лет., 1876, 145. Променям гласа си, за да не ме познаят. Δ Времето е променило всички ни.
2. В съчет. със същ., означаващи особеност, вид, характеристика, състояние и под. Проявявам, показвам различие по отношение на означената от съществителното име особеност и под. в сравнение с предишно положение; сменям, изменям1, меня. Месото на манатарката е също бяло. То не променя цвета си и когато се разчупи. Н. Боев и др., АРЖ [еа]. Загрижен, угнетен вкъщи от вехненето и страданието на жена си, .., Дойчинов, без да ще, променяше вън мрачното си настроение. Д. Калфов, Избр. разк., 156. Сън не го хваща вече. Как е изпуснал излишна дума? Става неусетно мълчаливец. Променя характера си. Бл. Димитрова, ПКС, 315. Няма никакви основания да се твърди, че югозападните български земи през XIV век променят българския си народностен характер. Хр. Матанов, ЮБЗ, 166. От действието на топлината телата не само ся разпущат, нъ могат и да променят състоянието си, т. е. от твърдо да ся обръщат в капливо и даже въздухообразно състояние. Ив. Богоров, СИНЕ, 178. При термична обработка стоманата променя твърдостта си. Δ В течение на вековете сградата неколкократно е променяла предназначението си. // С друго същ. с предл. в. Придобивам особеност, характеристика, различна от предишната, която съм имал; изменям1. Тъй като глаголите са от свършен вид, те нямат форма за минало несвършено време. По изключение тя може да се яви при глаголи, които са променили своя вид в несвършен. К. Мирчев, СЕ [еа]. // В съчет. със същ. к о з и н а, к о ж а. За някои животни — претърпявам естествена периодична подмяна на козината си или кожата си; сменям, меня. После излизанието си на петия ден [червейчетата] заспиват и си променят кожата. 3. Княжески, ПРШ (превод), 65. Сърната променя козината си два пъти годишно. // Остар. и диал. В съчет. със същ. л и ц е. Придобивам особено изражение на лицето си поради страх, вълнение или друго силно чувство. Сърбинът изведнъж млъкна, самият вид на Бориса го изненада и стресна, той промени лице и като че поиска да се върне. Й. Йовков, Събр. съч. І, 1976 [еа]. Той [пашата] те вика да те пита какво се е говорило в Стойчовата къща .. Ненчо Тютюнджията изведнъж променил лицето си. Л. Каравелов, РПМ [еа]. Пашата лице промени, / та па на Пея думаше: / — Я кажи, Пею, не лъжи, / истина ли са тез думи? Нар. пес., Б. Ангелов и др., ОМКМ [еа].
3. Правя, извършвам и под. нещо по друг, нов, различен от досегашния начин; изменям1. Демостен е променял речите си, когато ги е подготвял за публикуване. Б. Богданов, СЛ [еа]. Когато турците дадоха значителни права, македонската организация свали оръжието .., но после пак промени тактиката си. Ив. Михайлов, ДСС [еа]. Който влезе веднъж в килията, не излиза оттам, докато не му изтече срокът, освен ако му опростят или променят наказанието. Ст. Елевтеров, ИМД (превод) [еа]. След обжалването съдът промени присъдата. Δ Променям правилника за вътрешния ред. Δ Променям държанието си. Δ Променям начина си на живот.
4. Обикн. с друго същ. с предл. н а. Замествам, заменям нещо (дума, име, оценка и под.) с друго, различно; сменям. При превода на един израз от пророк Исаия .., Симеон помислил, че вместо девица е редно да напише — жена. Тогава получил откровение да не променя думата. Кл. Иванова и др., ТС [еа]. Д-р Ч и п и л о в с к и: — А че и ти така се наричаш: Чипиловски. Ч у д о м и р: — За нещастие. Един от двама ни би трябало да се нарича инак. Д-р Ч и п и л о в с к и: — Ех, пък ти промени името си, и туйто. П. К. Яворов, Събр. съч. ІІІ [еа]. И фараон Нехао възцари Иосиевия син Елиакима, вместо баща му Иосия, и му промени името на Иоаким. Библ. [еа]. Лальо Маринов напоследък такива стихове пише, че би трябвало да промени псевдонима си на Ламаринов. Чудомир, Дн [еа]. Бях свидетел на сцени, когато безапелационни команди по телефона заставяха цял учителски съвет да променя бележките на даден ученик. Г. Марков, ЗРБ [еа]. Възможно е някога и някъде хора, отрекли се или забравили .., бащиния си род и език, да променят заглавието на сборника „Български народни песни“! Заглавие, записано, и завещано ни лично от Димитър и Константин Миладинови. Д. Райков, ДКМ [еа].
5. С предл. в и (остар.) н а. Правя нещо да стане друго, от друг вид, да премине в друго, различно състояние или същност; превръщам, преобразувам. Натриевата основа е бяло, кристално, крехко вещество .. Разтворът ѝ променя червения лакмус в син. Хим. IХ кл, 1950, 5-6. Тогази доде при него дяволът и казва: „Промени тези камъни на хлябове“. Н. Михайловски, ССИ (превод), 110. „Това е философский камик, който ще промени всичкий куршум на злато.“ Ч, 1872, бр. 13, 594.
6. Правя величина, стойност, количество, размер и под. да се увеличат или намалят, да станат различни в сравнение с преди. Това външно въздействие променя стойността на електрическото съпротивление, свързано в електронна схема. К, 1972, бр. 7, 5. Позволява [регулаторът на скоростта] да се поддържа една предварително програмирана от водача стойност на скоростта .. Във всеки момент водачът може да промени тази стойност чрез педала на газта. Нов., 2006, бр. 131, 12. Акционерите му [на дружеството] взеха решение да променят номиналната стойност на акциите от 50 на 5 лв. всяка. Банк., 2008, бр. 2, 15. Променям цените. Δ Променям броя на елементите в множеството.
7. Придобивам друга, по-висока, по-ниска или варираща в някакви граници стойност на определена величина, която ме характеризира. При ударите частичките променят и големината на скоростта си. Физ. Х кл, 1951, 65. Оловото и калаят промениха незначително стойността си по посока нагоре. Кап., 2004, бр. 50, 14. Акциите на БТК няма да променят съществено стойността си. Банк., 2006, бр. 6, 11. Цените на нехранителните стоки не са променили стойността си в сравнение с февруари. Кеш, 2004, бр. 15, 6. Монетарното злато .. не е променило количеството си спрямо 1 август, сочат данните от седмичния баланс. Кеш, 2003, бр. 32, 18. Студенокръвните животни променят температурата на тялото си в зависимост от температурата на околната среда.
8. Преставам да се занимавам с нещо (дейност, занятие и др.) и се заемам с друго, различно; сменям. Болката е владяла дълго твоите дни и нощи, .., принудила те е да промениш любима работа. Л. Ковачева, Г [еа]. На млади години Тонката скита из Русия като градинар, ходи в Австрия, губи се, занаяти променя, пада, става, докато най-после се прибра с малко капиталец в родния си град. Чудомир, Избр. пр, 232. Той [Раковски] пише .. на приятели: „Аз промених поприще (напуснал е хайдутството) и сега слугувам“. М. Арнаудов, ЖТИ ІІ [еа]. Променям хобитата си.
9. В съчет. със същ. о б с т а н о в к а, к л и м а т, в ъ з д у х и др. Отивам другаде, на друго място, в различна обстановка, климат и под. обикн. с цел почивка, лечение; сменям. Предимствата на подобни лечебни и оздравителни заведения са в това, че човек има възможност да промени обстановката, което оказва и своето благотворно влияние върху общото душевно състояние. Л. Ковачева, Г [еа]. — Смятам да отида да живея в Салем .. — Страхотно! .. Ще ти се отрази добре да промениш обстановката. Е. Масларова, ДР (превод) [еа]. Аз с Недялка отидох в Одрин .. Недялка да промени климата, че кашляше от коклюш. Т. Златарова, ЦС, 70. Катранов .. се поболя и се принудиха да го изпратят във Венеция да промени въздуха. В. Манчев, СДП, 35.
10. Преставам да следвам или да поддържам някакво мнение, намерение, убеждение, отношение и под., което съм смятал за правилно, подходящо, и възприемам друго, различно. Той вярваше, че щом Кондарев узнае за Райнината постъпка, ще промени своето мнение за тая мома и ще погледне благосклонно на нейните чувства. Ем. Станев, ИК I и II, 508. Подир минутно съвещание дружината промени плана си и реши да иде в града. Ив. Вазов, Съч. VIII, 52. Трябва да се махнат от острова. Сега, когато Зинга беше в неговата лодка, той нямаше никакви причини да променя решението си. М. Марчевски, ОТ 1985 [еа]. — Ще ме накарат ли да млъкна или да си променя убежденията? Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 34. Пишат от Атина, че наскоро в тая столица щял да ся завърне, и не знаят на какво да отдадат причината, за която той променил намерението си. ЦВ, 1856, бр. 293, 67. „Янке ле, чадо, Янке ле, / промени си, Янке, верата, / та да те, Янке ле, пуснат.“ Нар. пес., СбВСтТ, 504. Променям отношението си към колегите. // Правя или ставам причина някой да престане да следва или да поддържа някакво мнение, намерение, убеждение, отношение и под., което е смятал за правилно, подходящо, и да възприеме друго, различно. С мен той се е държал прилично, но това не променя моята преценка за злощастната му дейност. Г. Марков, ЗРБ [еа]. Начинът, по който другите гледат на теб, зависи изцяло от тях самите. Каквото и да правиш, не можеш да промениш мнението на даден човек за себе си. Пар., 2003, бр. 29, 11. Един човек живее с изкуствено сърце .. Това е от тези научни факти, които .. променят виждането ни за живота и смъртта. К, 1983, кн. 3, 22.
11. Със същ. м я с т о, п о л о ж е н и е, п о з и ц и я, п о з а и под. — заемам друго, различно от досегашното място, позиция, поза и под.; сменям. Напереният кон на вахмистъра два пъти подред се изправи на задните си нозе, без да успее да промени мястото си. Й. Йовков, Разк. I, 148. Един от артилерийските взводове на конната батарея също променя позицията си на север, за да подкрепи с точния си огън атаката на ескадроните. Г. Казанджиев, ГЛИК [еа]. Момчето беше толкова нервно, .., прекарваше пръсти по косата, променяше положението си. Р. Стоянов, НКСШ (превод) [еа]. Краката и ръцете ми почнаха да изтръпват и стана нужда да променя позата. Опитах да се повдигна. Б. Райнов, ЕНР [еа]. // Правя нещо да заеме друго, различно от досегашното място, положение, позиция, поза и под. Стрейндж се присъедини към тълпата до стената. Следващият танц промени разположението на двойките и пред него застана забележително красива жена. М. Куцарова-Леви, ДС (превод) [еа]. Застанете на колене и ръце върху одеяло или друга удобна повърхност .. Бавно отпуснете корема, без да променяте положението на гръбнака и врата. Леч., 2007, бр. 52, 5. Ако е необходимо, той [компютърът] бавно започва да променя положението на горния край на леглото, като повдига главата на спящия. С, 2004, бр. 3984, 11.
12. В съчет. със същ. п о с о к а, н а п р а в л е н и е, к у р с и под. Насочвам движението си или движението на нещо (обикн. на превозно средство) в друга, различна от досегашната посока, направление; сменям. — Ама как пък не му хрумна [на слънцето] поне веднъж да промени посоката!… Нищо, ама нищо друго не прави… Търкаля се, търкаля се. Б. Априлов, ДПЛ [еа]. За нещастие десет минути подир моето издигане вятърът промени посоката си и .. ме отвя към морето. А. Каралийчев, ПБМ [еа]. Тя [лодката] се мяташе по върха на гневните вълни и се губеше под пенливите им гребени. Гребците нещо се съвещаваха в рева на стихията и промениха посоката. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІV, 1977 [еа]. Той [самолетът] следваше неотклонно първоначалния си курс до мига, в който, съвсем неочаквано и необяснимо, промени направлението от сто и двадесет на сто тридесет и един градуса. М. Борисова, М (превод) [еа]. — Става лошо. Два трюма — пълни с вода .. Да предложим на командира на промени курса. К, 1971, кн. 10, 27.
13. Давам друга, различна от досегашната насока на развитие, протичане, извършване на нещо (действие, процес и др.); преобръщам, обръщам. Аз и да желая, не бих могъл да променя хода на събитията. Д. Ангелов, ЖС, 47. Можеше ли нещо друго — обстоятелство, личност, пример — да променят живота ти на 18 години? Можеше, и още как! Св. Жеков, КК [еа]. Трудно е да променя живота си — ще го направя ли? Г. Цанева, РС [еа]. — Вината не е само негова — опитвам се да оправдая покойника. — Естествено. Обаче туй не променя нещата. Б. Райнов, ТНИ [еа]. // В съчет. със същ. р а з г о в о р, т е м а и др. Измествам темата, съдържанието, смисъла на разговор; обръщам. — Руската политика е много тайна, а? Горчаков? Но понеже в това време се зададе онбашият, той изведнъж промени разговора: — Рошкове обичате ли? Ив. Вазов, Събр. съч. VІ, 1976 [еа]. Е л и с а в е т а (към Мила): — Няма ли да облечеш друга рокля? М и л а (се обръща): — Нека променим разговора. П. К. Яворов, Събр. съч. ІІІ [еа]. — Не, ама наистина ти си отегчителен. Разпит ли провеждаш? .. — Няма разпит. Говорим си. Впрочем, ако искаш, може да променим темата. Б. Райнов, Избр. пр І, 301. Чувствах, че всички на масата бяха сдържани, като че никой не смееше да се отпусне или да промени темата. Г. Марков, ЗРБ [еа].
14. Остар. и диал. Подменям, сменям; променявам1. Гледай утре .. да променим счупеното стъкло на прозореца, че страшно духа студ. Ив. Вазов, Събр. съч. ХVІ, 1978 [еа]. Д-р Ч и п и л о в с к и (иска да обърне разговора): — Стефан добре ли се чувствува? Е л и с а в е т а: — Съвсем добре. Ще промени палтото си и ще дойде. П. К. Яворов, Събр. съч. ІІІ [еа]. Фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона. Библ. [еа]. В одаята, гдето стои детето, тряба да бъде въздухът чист и да го променяме често. Н. Планински, (превод) У, 1871, бр. 12, 185. По-после Малевският кмет се хвана, че злоупотребил пари, и го промениха. А. Страшимиров, ЕД, 49. Колкото за Мидхат паша, ето как са изразил султанът: „Везиря мога да променя, но Мидхата — не, защото зад Мидхата стои народът“. НБ, 1877, бр. 57, 222.
15. Остар. Замествам2 някого или нещо, застъпвам на мястото на някого или нещо; сменям, променявам1. — Въобще цялата тази работа е твърде интересна .. Ако вие желайте, аз ще ви я разкажа един път, но сега тряба да отида, да променя стражата. Св. Миларов, СЦТ, 75. Войник Панков бил на стража, когда е огън избухнал. Заборавивши да го променят, нъ он останал е непоколебаем на своя стража. БДн, 1857, бр. 2, 7.
16. Остар. и диал. Разменям, заменям, сменям; променявам1. — „Що ти даде царят?“ — „Буца злато колко конска глава.“ — „Къде е то?“ — „Промених го за кон.“ — „Къде ти е конят?“ — „Промених го за вол.“ Елин Пелин, Прик. І [еа]. Скоро при корабите приплувале множество островитяне на своите чудни каици и донесле със себе си кокосови орехи и банани, които тие променяле твърде радостно за гвозде и за други играчки. Знан., 1875, бр. 19, 301. Момчетата си приказвали, гледали си писмата и като били све еднакви, променили ги по погрешка. Нар. прик., БНТв ХІІ, 429.
17. Остар. В съчет. със същ., означаващи превозни средства. Вземам друго превозно средство, прекачвам се; сменям, променявам1. Сутринта стигнахме в Белград на гарата. Оттам тръгнахме, като променихме трена. Т. Златарова, ЦС, 94. променям се, променя се I. Страд. от променям1 в 1, З—6, 8-15 знач. Никой закон, какъвто и да бил той, не може да се променя, преди да се опита на практика в продължение на десет години. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 152. Галчев разбра, че трябва да се промени разговорът. Й. Йовков, ЧКГ, 147. Царското правителство реши, щото всяка година .. ветхите каймета да ся променят за нови. ЦВ, 1857, бр. 347, 170. II. Взаим. от променям1 в 1 и 15 знач. — Искаш ли да са промениме, Юсуф ага? — Как да са промениме? — попитал каведжият. — Да ти дам 77 млади жени и 333 алаици; а ти да ми дадеш твоите седем момчета. Л. Каравелов, Съч. IV, 194-195.
ПРОМЀНЯМ СЕ несв.; променя̀ се св., непрех. 1. Ставам друг, с различен от досегашния вид, изглед, форма, качества, свойства, характер; изменям се, меня се, видоизменям се. — Ти можеш да живееш само тъй, ден за ден, и аз съм била голяма глупачка, дето се надявах, че ще се промениш. Б. Райнов, ДВ, 178. Сега градът се беше променил до неузнаваемост, но обликът му сякаш запазваше още следи от миналото. Д. Димов, Т, 545. — Що мисля ли? За сичко мисля. Целият ни живот се промени. — Промени се. Право е. На по-лошо се обърна. Д. Талев, ПК, 815. Къде е той? Няма го вече! Остана само вярата му, че светът ще се промени, че хората ще заживеят доволни и щастливи. Г. Караславов, Тат., 131. Времето се променяше. Топъл полъх минаваше през гората. З. Сребров, Избр. разк., 92. — Колко си са променил! Аз не мога да та позная. Т. Шишков, В, 23. Състоянието на болния не се е променило от сутринта. Δ Настроението му се променя често. Δ Положението в страната много се е променило.
2. За величина, стойност, размер, количество и под. — увеличавам се или се намалявам в сравнение с предишно положение, обикн. в някакви граници; колебая се, варирам. Токът в моста се променя от голяма до малка стойност и обратно толкова бързо, че температурата на моста остава практически постоянна. СФ, 2003, кн. 4 [еа].
3. С предл. в и (остар.) н а. Преминавам в нещо друго, различно, от друг вид или същност; превръщам се, преобразувам се, преобразявам се. Съгласни т и д в положение пред j се променят в шт и жд. К. Мирчев, СЕ [еа]. Уподобяването става регресивно, т. е. звучна съгласна пред беззвучна се променя в съответната беззвучна и обратно. Л. Андрейчин и др., БГ, 34. — Наистина не мога да кажа какво ме прихвана, но се страхувам, че понякога се променям в нещо — нещо, което човек трябва да нарече лошо. А. Георгиев и др., СС (превод) [еа]. Преди всичко обаче треба да кажем, че ний приимаме за математически закони следующите: „Никое първоначално тяло не може ся промени на друго“. Ч, 1870, бр. 3, 86. Лукреция та люби и е искала да та накара да вярваш, че ти е избавила живота с намерение, че признателността ще ся промени на любов. К. Величков и др., ЛБ (превод), 82.
4. Остар. Идвам, застъпвам на мястото на някой друг или нещо друго; сменям се, меня се. Колко императори ся променили в 104 години? Г. Йошев, КВИ (превод), 137. Син ви се би като храбър юнак .. Пет полка се промениха при него, а той стои. Н. Бончев, Р (превод), 38. Отведнаж не може да се достигне съвършенство в такова нещо, каквото е учението. Трябва много и много трудове да се положат, да се промени едно поколение и настане друго, ново. Н. Бончев, Съч. I, 101-102.
◊ Променяме си / променим си шапките. Диал. Скарваме се. Променям / променя пръстен самост. или с някого. Диал. Правя годеж, уговорка за женитба чрез разменяне на пръстени между мъж и жена; сгодявам се, годя се. И они су годеж напраили, / веднъга су пръстен променили. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 149. С мене си е пръстен променила, / а на пръстен — име написано. Нар. пес., Б. Цонев, РК [еа]. Променям / променя сърцето си. Остар. Проявявам отношение, чувства, противоположни на тези, които съм имал преди. Момичето на последния час чуло нещо за годеника и недостойно, и грозно, и си променило сърцето и не скрило презрението си от близките си. Ив. Вазов, Съч. Х, 30. Можеш да вярваш, ако ти каже някой, че планина ся преместила, нъ недей вярва, ако ти каже някой, че еди-кой человек си променил сръцето. А. Начев, ПЖЧ (превод), 16.
ПРОМЀНЯМ2, -яш, несв.; променя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Пременям; пременявам, променявам2. И ако да умрам, / ти да ме промениш / и да ме накитиш. Нар. пес., СбНУ Х, 41. Костуро, ситна Димитро! / Кой ми те ситно оплете, / кой ми те бело промени? Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 26. Има майка мили сина, / мили сина Костадина, / промени го, накити го, / во свилено, копринено, / опаши му свилен пояс, / закачи му сребрен дивит. Нар. пес., М. Арнаудов, БНП I [еа]. променям се, променя се страд.
ПРОМЀНЯМ СЕ несв.; променя̀ се св., непрех. Диал. Пременям се; пременявам се, променявам се. Си имал еден маж една лоша жена ..; ако йе посакал да се промени, тая не му давала. Нар. прик., СбНУ ХV, 87. Той си зеде от татка прощение, / се промени во белото руо. Нар. пес., СбНУ III, 58. Стани ми рано в неделя, / та са хубаво промени, / земи си ведро на глава, / па иди чешма на вода. Нар. пес., Д. Осинин, НЛП [eа].