ПРОМЀНЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от променям1 и от променям се; изменяне1, промяна1. — Вие сте се заели да нагаждате веществото към телата си и въобразявайки си, че това е променянето, не забелязвате как духът ви остава същият. Л. Дилов, МСП, 88. Меморандумът, сключен със САЩ, предвижда възможност за неговото [на метода] променяне според изискванията на българската страна. БА, 2002, бр. 15397, 6. От первото до второто променяне на кожата [на червеите] преминуват 4 или 5 дена. 3. Княжески, ПРШ (превод), 69.

ПРОМЀНЯНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от променям2 и от променям се; пременяне, пременяване, премяна, променяване2, промяна2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)