ПРОМЕТЀЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. В древногръцката митология — който се отнася до Прометей или е характерен за Прометей (митичен титан, който откраднал огъня от Олимп и го дал на хората, за което бил жестоко наказан от Зевс).
◊ Прометеев огън; прометеева искра. Книж. Непрестанен стремеж у човека към възвишеното, духовното, към творческото начало. Интересът към живота и творчеството на Яворов е всеобхватен и неспиращ. Той .. ще продължава да съществува, докато има у нас мечтатели и идеалисти, .. докато гори у българина прометеевият огън. М. Кремен, РЯ, 22. А сърцето с огън прометеев / и с моторна песен ще гори — / делото ми като слънце грее / с правдата на своите лъчи. Кр. Белев, ПЗБ, 50.