ПРОМИНА̀ВАМ, -аш, несв.; промѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. промѝнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Преминавам. Дунав вече беше близо. Пътен вятър надуваше платната и корабите плуваха покрай бреговете. А стражата беше вече проминала гърлото дунавско. Е. Мутева, РБЦ (превод), 68. Гледам прохода, през който наскоро ще има да промина. ИЗ 1877, 1881, 432-433. Понеже е г. Георгие йоще слаб на здравие, искал е да му ся даде свобода в Котор, да промине няколко время. БДн, 1857, бр. 3, 10. Който в тоя ден .. са роди, лош живот ще промине. Хр. Павлович, А, 85. Отзарана рано проминах / край твои равни дворове. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 386. проминавам се, промина се страд. проминава се, промине се безл. А пък един свят се беше събрал на хорото у стринини Гинчовичини, та не може да се промине. Т. Влайков, РП I, 71.
ПРОМИНА̀ВАМ СЕ несв.; промѝна се св., непрех. Остар. и диал. За време — протичам, минавам, отминавам. Па и да е седнал той да я [хубавата книга] чете само за да ся промине време, тя го стрясне така яко, чтото пробуди у него сили, които дотогава дремали. Й. Груев, СП (превод), 300. Малко се време промина, / Стоян Петкани думаше: / — Либе Петкано, Петкано! / Либи ме мома змеица. Нар. пес., Христом. ВВ II, 222.