ПРОМИСКУИТЀТ м. 1. Истор. Предполагаем стадий в първобитното общество, който предшества възникването на семейството и брака и през който са се осъществявали безредни, напълно свободни полови връзки между хората.
2. Книж. Безразборна и честа смяна на сексуалните партньори. Поведението на гностиците се характеризирало с промискуитет (т. е. сексуална разюзданост), склонност към кражби и безогледни лъжи, което скандализирало езическия свят. М. Русков, ДЕМ [еа]. Непростимото престъпление беше промискуитет между членове на партията. Л. Божилова, ХДОЧ (превод) [еа]. Промискуитетът е типичен за нецивилизованите или нискокултурни племена и народности. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа].
– Нем. Promiskuität.