ПРОМИСЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. 1. Църк. Епитет на Бога, който се грижи, милее за света, за всичко живо и неживо в него, за неговото съхранение и развитие според своя промисъл1. Счита се, че то [християнството] утвърждава основната за религиозното мислене истина, че Бог е както трансцендентен Творец и Промислител, така и .. Вседържител на сътвореното. 3. Захариев, ГО [еа]. Всякой ден, кога станем от сън, молим ся на Бога творца и промислителя. Д. Манчев, НН (превод), 7. От Символа на вярата ся научаваме, какво сме длъжни от все сръце да обичаме и да почитаме Бога, като всемогущий творец и преблаг наш промислител. Хр. Данов, ППК (превод), 29-30. Вие сте причина на болестта му [на детето] и тряба да прибягнувате не към бабите, а към Бога промислителя с пламенна молитва за помощ. В. Чолаков, БКн, 1859, февр., кн. 1, ч. I, 84.
2. Разш. Книж. Епитет на божество, което управлява съдбата на хората и света според своя промисъл1. Когато промислителят Зевс започне да изпраща снегове и по тоя начин показва на хората стрелите си, той спира ветровете и сипе безспирно сняг. Г. Михайлов, ИАЛ (превод) [еа]. Тъй се помоли и силен гръм прати Кронид промислител / в знак, че приема молбите. Ал. Милев и др., И (превод), 1971 [еа].