ПРОМЍСЛЯНЕ1, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от промислям1 и от промислям се. Мемоаристите разкриват много интимни страни на историческите събития и предлагат ценни материали за промисляне. Н. Генчев, ВПБ [еа]. Това [заекването] не беше недостатък на говора, а по-скоро едно задържане в говорния поток, може би за по-задълбочено промисляне Цв. Трифонова, ДК [еа]. Помолих да постъпя в театралната студия на братя Райкови .. И от тук вече започна едно по-дълбоко промисляне на нещата. Започнах да разбирам театъра. Култ., 1999, бр. 14, 9.
ПРОМЍСЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от промислям2 и от промислям се.