ПРО̀МИСЪЛ1, мн. -сли, м. и про̀мисъл1, -та̀, мн. -сли, ж. 1. Църк. Божият промисъл. От избавлението Исусово можем да ся научим, че ако обичаме Бога и уповаваме на неговът промисъл, то не трябва да ся боим от неприятелите си. КТЕМ, 13.
2. Разш. Книж. Върховна воля на висша сила, на божество; провидение1. — Могат да ни кажат, че ние не разбираме промисъла на боговете, но ясното е едно и в него никой не може да ни разубеди: трябва нещо ново и то ще бъде добро, ако ние сме безкористни. Й. Вълчев, СКН, 154. Арон беше изменник и предател, той получи заслужено наказание, висшият промисъл избра него, Самуила, за оръдие на правдата. Д. Талев, Съч. VІІІ [еа]. „Александър, цар по волята на висшата промисъл, изпраща поздрав на Олимпиада, своята майка, и на учителя си Аристотел.“ Н. Генова, ЖА (превод) [еа]. В митологическите разкази обикновено не е по силите на смъртния човек да отмени божествения промисъл. Археол., 1987, кн. 4 [еа].
◊ Божият промисъл; Божията промисъл. Църк. В християнската религия — Божията воля и дейност за цялостна грижа за света и човешкия живот, за тяхното запазване и насочване към предначертаната им цел. Старият княз се прекръсти, в сърцето му преливаше благодарност, животът, осенен от Божия промисъл, вървеше по вечния си кръговрат. А. Гуляшки, ЗВ, 47. — Странни са пътищата на Божията промисъл! — продължи митрополитът с напевен глас. — Откъснатото цвете още ухае, но вече е мъртво... А. Христофоров, А, 259. — Тебе те праща Божията промисъл да избавиш царството от напаст. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 24.
ПРО̀МИСЪЛ2, мн. -сли, след числ. -съла, м. и про̀мисъл2, -та̀, мн. -сли, ж. Остар. Книж. Поминък. Ни един от тях [спартанците] не са занимавал със земледелие или с другий някой мирен промисъл. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 152. Състоянието, занятията и промисълта на бащата сами предрешавали вече към какво състояние, занятие и промисъл ще принадлежи детето. Лет., 1871, 185. В описанието на някоя страна .. ний ще намерим тези частни описания: местоположението, имената, .., промислите на жителите. Т. Шишков, ТС, 135. Риболовството прави една от главните промисли за чловека, рибата му дава вкусно и хранително мясо. Д. Мутев, ЕИ, 66.
– От рус. промысел. — Т. Шишков, Първа храна за здравия човешки ум... (превод), 1860.