ПРОМИШЛЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от промишлявам1; промишление1, размишляване, размисъл. След дълго промишляване един ден ни хрумна, че може би афоризмът е една любовна среща на две пълноценни мисли или още по-точно — плодът от тази любовна среща. М. Иванов, А, 8.
ПРОМИШЛЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от промишлявам2 и от промишлявам се; промисляне2, промишление2.