ПРОМОНТО̀РИУМ м. 1. Геогр. Висока част от земя или скала, която се издава навътре в море, океан; нос.
2. Анат. Изпъкнала кост, най-често на таза. Те [вгъванията] се причиняват от налягането, което упражнява промонториумът или симфизата при тесен и плосък таз върху черепните кости на плода по време на раждането. К. Рашков и др., ДБ, 136.
– Лат. promontorium.