ПРОМЪЛВЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от промълвявам и от промълвявам се. Сега брат ти мълчи, защото се бои, че при едно само промълвяване Черенев може да завърши измяната. А. Страшимиров, Съч. I, 197.


Източник: Речник на българския език (онлайн)