ПРОМЪ̀МРЯМ, -яш, несв.; промъ̀мря, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Промърморвам; измърморвам, измъмрям. Глухо промъмра, като изгледа грозно наоколо си. — Кой хвърли стрелата? Ст. Загорчинов, ДП, 260. — Езикът ти би трябало да бъде малко по-късичек — промъмрал поп Кън и отворил вратата. Л. Каравелов, Съч. VII, 72. Когато Гуниб заплува бърже по Черно море, като оставяше зад себе си Босфора .., промъмрах аз, загледан в силните му колелета: — Плувай, Гунибе, .. и води мен, бежанеца, към свободата. Св. Миларов, СЦТ, 246. промъмрям се, промъмря се страд.