ПРОМЪ̀НКВАНЕ ср. Отгл. същ. от промънквам и от промънквам се; промърморване, измънкване. Отново се чу промънкване, а след минута-две .., насила изтръгнато от засъхнало гърло: — Отворете… П. Михайлов, ПЗ, 22-23.
