ПРОМЪРМО̀РВАМ, -аш, несв.; промърмо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Мърморя изведнъж, обикн. за кратко; измърморвам. Често той ще влезе при баща си без никаква работа, .., ще промърмори на себе си и ще излезе. Елин Пелин, Съч. ІІ, 1972 [еа]. Сега, виждайки на кого говори, .., [магьосницата] промърморва и прокрадвайки се, изчезва. А. Георгиев и др., СС (превод) [еа]
2. Само. несв. Мърморя от време на време, понякога. Болният промърморваше в просъница и пак заспиваше.
3. Изговарям, произнасям нещо тихо, неясно, неразбрано, с мърморене; измърморвам, промънквам, измънквам, смънквам. Той се застоя гърбом сред калта, сякаш решаваше нещо, промърмори някакви думи, сетне .. зацапа нагоре по разкаляната хлъзгава уличка. Ил. Волен, БХ, 70-71. Стотелов продължи да се взира в числата на документите и промърмори под носа си с мисъл, заета другаде: — Така… Д. Добревски, БКН, 17-18. Студът го щипеше по страните и той тихо промърморваше: — Какъвто се е задал, ще замръзнат и менците. М. Яворски, ХСП, 21. Помощникът се върна към четниците, .., промърмори имената на петима от тях, които веднага се отделиха. Д. Талев, ГЧ 1989 [еа]. — Питам се, кой сте вие всъщност? .. — И аз понякога си задавам същия въпрос — промърморвам. Б. Райнов, ГН, 234. „Вий нямате вече нужда от водата — ѝ рече бабичката, — тази вода йе гребната от реката, въз която аз промърморих няколко думи, които нищо не значеха.“ Кр. Пишурка, МК (побълг.), 356. // Казвам, изговарям нещо тихо, с мърморене, обикн. поради вълнение, неудобство, несигурност или недоволство, неодобрение, яд; измърморвам, промънквам, измънквам, смънквам, смотолевям. Стажантът протегна ръка, но другарите му го сбутаха и той сконфузено промърмори: — Приликата е толкова силна. Т. Лижев, БФ, 350. Огледах се безпомощно .. Промърморих само: — Не го правете, вредно е за самия вас. Н. Стефанова, ПД, 14. — Надявам се, че няма да ми се разсърдите за откровеността .. Инженерът смутено промърмори някаква баналност. Л. Дилов, ПБД, 159. — Безобразие! — промърмори Стерн, като се върна при нас. — Една цигара не дават на човека! М. Марчевски, ОТ, 50. промърморвам се, промърморя се страд. от промърморвам в З знач. промърморвам си, промърморя си възвр. и взаим. от промърморвам в З знач. Старата постоянно плачеше .. и от време на време си промърморваше по нещо. Г. Караславов, Тат., 12. Едно дете дърварче помина покрай сарайов, ме виде на пенджери, си промърмори нешчо само со себе. СбКШ, 102. Тримата турци си промърмориха нещо на своя си език. Д. Талев, И, 237.