ПРОМЪРМО̀РВАНЕ ср. Отгл. същ. от промърморвам и от промърморвам се; промънкване, измърморване. Малкълм си мърмори под носа през целия път .. От време на време кихаше между две промърморвания. М. Григорова, ШДК (превод) [еа]. Неговата последна дума или по-скоро последното му промърморване е едно „ох“ от уплаха. Не е ли трогателно? ЛИК, 2002, кн. 4, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)