ПРОНА̀СЯМ1, -яш, несв.; пронеса̀, -ѐш, мин. св. пронѐсох, прич. мин. св. деят. пронѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) пронѐл, св., прех. 1. Остар. Разнасям. Сега, кат Емус стари от страх се цял потресе, / и турската свирепост премина секи край, / и ужас, възмущение по целий свят пронесе, / попитал бих Европа веч може ли да трай? Ив. Вазов, Съч. I, 36.
2. Остар. Пренасям. Това е споменът за беден праг, / за тъмна стаица, където свети / надникнал витошкият връх .. / През мрака на нощта и боевете / аз тая светлинка ще пронеса. Бл. Димитрова, Л, 232-233.
3. Диал. Нося, влека, влача покрай някого или нещо; проносвам1. И пронела [реката] дръве и камене, / и пронела капе от юнаци, / и пронела убити юнаци. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 19. пронасям се, пронеса се страд.
ПРОНА̀СЯМ СЕ несв.; пронеса̀ се, св., непрех. Остар. 1. Понасям се. Откъм устието на Струма долита глух, сякаш подземен тътнеж. Тътнежът бърже се усилва и след малко с трясък и пищене се пронася военен трен. В. Карагьозов, Избр. пр, 105. Две врани мудно се пронесоха и свиха / нататък; профуча през ведрината тиха / шум от крилата им и се изгуби глух… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 124.
2. Разнасям се, нося се. — Шпионин, шпионин — пронесе се мълва измежду бранителите на Зли дол. Ив. Вазов, СбНУ II, 123. Тая благоприятна за народа вест веднага ся пронесе по цяла България. Д. Войников, КБИ, 130. Далеч се пронася заглъхнал тропот — / там някъде бягаха конни разезди. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 55. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки / .. / Песента ще са пронесе / по гори и по долища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 31.
ПРОНА̀СЯМ2, -яш, несв.; пронеса̀, -ѐш, мин. св. пронѐсох, прич. мин. св. деят. пронѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. и непрех. За женска птица — започвам да нося2, да снасям яйца. При добро хранене и гледане ярките пронасят на 4-5-месечна възраст. Г. Ралчев, ДМЖ, 40. Бабата си купи две ярки, да си има пресни яйчица .. — Нека рият мънинките. Така по-рано ще пронесат. Сп. Йончев, СбСт, 151. Пролетно време, когато пронесяха кокошките, всяка сутрин [жената] клекваше пред курника. Ил. Волен, НС, 75. Лястовицата седение не знае, цял ден хвърка .. да си гради гнездо. Свърши ли гнездото, пронесе яйца. Д. Манчев, БЕ I, 51.