ПРО̀НАЦЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който подкрепя, поддържа нацизма и нацистите, защитава интересите или служи на нацизма и нацистите; профашистки. Той [лорд Ванситарт] не одобри пронацистката политика на мюнхенеца Чембърлейн и напусна поста си. Т. Генов, Избр. пр, 195. Франция ще изплати компенсации на евреи, чиито пари или имущество са били отнети .. от пронацисткото правителство във Виши. Сега, 2003, бр. 92, 13. През 1944 г. крал Михай има основни заслуги за отстраняването на пронацисткия диктатор Антонеску. С, 2006, бр. 4795, 11.

2. Който съдържа, изразява идеи, възгледи в подкрепа на нацизма и нацистите. Елсен е трябвало да изпълнява задълженията на пътуващ пропагандист, да разпраща пронацистки материали до радиостанциите на неутрални страни. Ст. Василева и др., ИЛ (превод) [еа]. Да се предизвиква съчувствие към който и да е човек по време на една световна война, би било твърде странно, особено за пронацистката пропаганда. БВ, 2004, кн. 4-5 [еа]. Пронацистка литература.

ПРО̀НАЦЍСТКИ. Нареч. от прил. пронацистки. Този вестник принадлежи на група пронацистки настроени индустриалци. Ст. Василева и др., ИЛ (превод) [еа]. Дълго време [Дарлан] е бил представян в печата като зловеща, пронацистки настроена фигура. П. Талев, ИВСВ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)