ПРОНИА̀Р м. Истор. Владетел, притежател на прония. Държателите на пронии, прониарите, .. гледали да извлекат за най-късо време най-много изгоди от дадената им за използуване област. Ист. Х и ХI кл, 57. Той [Момчил] бил прониар на Стефан Душан някъде на сръбските владения в Македония. Хр. Матанов, ЮБЗ [еа]. През ХVI в. това понятие [стратиот] най-често се отнася за прониарите, които срещу определен поземлен имот се задължавали да служат във войската. Пл. Павлов, БАСБ [еа].