ПРОНЍЗВАМ, -аш, несв.; пронѝжа, -еш, мин. св. пронѝзах, св., прех. 1. Нарушавам целостта на нещо, като го засягам надълбоко или от край до край чрез удар с остър предмет или при стрелба; пробождам, промушвам. „Този от вас, който успее да опъне лъка на съпруга ми и да прониже мишените, .., ще стане мой съпруг.“ Д. Табакова, СМ (превод) [еа]. Ако вие не бяхте гръмнали и пронизали моя балон, аз щях да се нося между небето и земята .. до деня на Страшния съд. А. Каралийчев, ПБМ [еа]. ● Обр. Захождащото слънце намери пролука отнякъде и прониза с остър лъч тютюневия дим, който плуваше над масите. Д. Марчевски, ДВ, 63. // За остър предмет, оръжие или куршум — забивам се, прониквам надълбоко в нещо или преминавам от единия до другия край на нещо; пробождам, промушвам. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. Ст. Загорчинов, ДП, 219. През туй време ударя един Руменин куршум и пронизва трите му [на байрактаря] паласки. Е. Каранов, РБ, 167. Туй щит е, който нищо не може го прониза. Ив. Вазов, Събр. съч. І, 1974 [еа]. ● Обр. Изправена до малката врата / като огромен знак на удивление / .. / тополата пронизва небосклона. Е. Багряна, Избр. лир. І [еа].
2. Улучвам, засягам, наранявам надълбоко или от край до край тялото (или част от тялото) на човек или животно с хладно оръжие, остър предмет или куршум, стрела. Като изневиделица срещу мен изскочи друг американец. Но той дори не можа да извика — с такава сила го пронизах с щика си. Г. Караславов, Избр. съч. III, 109. Като чули това, турците полетели да го пронижат с натъкнатите на пушките ножове. Г. Попов и др., ШОВ [еа]. Подпомогнат от Божията десница, небесният воин хвърля копие и пронизва ламята. Ст. Загорчинов, ЛСС, 105. Алкивиад с меч в ръка изскочил из пламъка; но убийците отдалеч го пронизали със стрелите си. Н. Михайловски, РВИ I (превод), 144. // За оръжие, остър предмет или куршум, стрела — причинявам нараняване в тялото (или част от тялото) на човек или животно, като прониквам, забивам се надълбоко или от край до край в него; пробождам, промушвам. Конят на Яница се подплашва, момата се закача на една ела, Милен посяга да я откачи и целуне, но ножът му пронизва сърцето ѝ. БНТв ІV, 41. Този цар криел в двореца си неброено имане, а войниците му носели железни ризи — да не може вража стрела да ги прониже. А. Каралийчев, ПС III, 146-147. — Стрино, знаеш ли, че съм раняван шест пъти? Първият път сръбски куршум прониза гърдите ми. К. Петканов, МЗК, 222. Мятат оръжието с такова изкуство, че понякога копието пронизва напълно животното. Св. Стефанова и др., СК (превод) [еа]. И в боя на вожда сърцето / прониза стрела смъртоносна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30. ● Обр. На слънцето стрелите светозарни / пронизват притаени брегове. Н. Лилиев, Ст 1932, 108.
3. Прен. Преминавам от край до край или в различни посоки през нещо; пресичам1. Звездолетът е неуязвим .. той може да прониже цялата Галактика и да лети още милиони години. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. Минерализацията им [на изворите] е различна, в зависимост от техния подземен път и скалните и минерални пластове, които пронизват. П. Делирадев, В, 145. В навечерието на заминаването плаках здравата .. Само заради някакви пари да не видя Дунавското поле, тунелите, които пронизват Стара планина. А. Каралийчев, С, 293. ● Обр. В историята има много малко имена и книги, които пронизват векове и даже хилядолетия и .. влияят върху развитието на културата, техниката и науката. Ив. Въжарова, ИН (превод), 258.
4. Прен. За болка, тръпка или др. неприятно физическо усещане — проявявам се у някого внезапно, интензивно и обикн. за кратко време; прорязвам, прерязвам. Остра болка го прониза в слабините. Г. Караславов, СИ, 173. Тя избърса очите си с окървавения ръкав. Болезнена тръпка прониза корема ѝ. То беше като че ли някой я дръпна отвътре. Л. Дилов, ПБД, 84. Пронизваше го остра болка в гърдите при всяко вдишване и издишване. Д. Фучеджиев, Р, 273. Люти болки го пронизвали, той падал на гърба си, .., пищял. Н. Райнов, КЧ II, 9.
5. Прен. За студ, вятър, влага и под. — предизвиквам остро, силно, неприятно или болезнено физическо усещане; прерязвам. Силна тръпка разтърси селянина. Станал бе от сън, прониза го студ сега на открито, в снега. Д. Талев, ГЧ, 216. Остър утринен хлад пронизваше тялото на момчето. М. Марчевски, МП, 118. Нощният вятър ни пронизваше. Газехме сняг до колени. Н. Петкова, С, 105. Под нас бе сухо, но все пак остра влага ни пронизваше. Шинелите ни бяха мокри. Вл. Мусаков, СбЗР, 411. Трябува .. да не седят на такъво място, дето може да ги прониже течението на студен вятър. А. Начев, (превод) Лет. 1872, 141.
6. Прен. В съчет. със същ. у х о, у ш и, с л у х. За силен звук, шум и под. — предизвиквам остро, неприятно слухово усещане; прорязвам, прерязвам, оглушавам1. Във влажния въздух пискливо и гръмко ехтяха кларнето и тъпанът и тая дивашка музика рязко пронизваше ушите. Елин Пелин, Съч. I, 148. Султана не спеше по цели нощи. Ту ще погледне .. снаха си, ту жалният плач на новороденото ще прониже ухото ѝ, ще я стресне. Д. Талев, ПК, 799. Стори му се, че остър писък прониза ушите му, изплаши се и побърза да се скрие в зимника. К. Петканов, ДЧ, 99.
7. Прен. За мисъл, чувство и под. — появявам се изведнъж и обикн. за кратко време у някого, в съзнанието, в душата, сърцето на някого и му въздействам много силно, рязко; прорязвам, прерязвам. В следващия момент ни пронизва ужасяващата мисъл, че Пламен Ачков може да е агент. Цв. Марангозов, Б [еа]. Тази страшна догадка прониза съзнанието на Станка. Тя съвсем побеля, раздруса се като от треска. Г. Караславов, ОХ I, 449. Видя разчорлената ѝ .. коса, смачканата ѝ блуза и страшно съмнение прониза сърцето ѝ. И. Петров, НЛ, 67. Изведнъж Харитина усети скръб да я пронизва. Знаеше и по-рано, че Драгия ще заминава и не се вълнуваше. А сега изведнъж ѝ стана мъчно. А. Каменова, ХГ, 152. Другарите му, като го видяха, наскачаха с похвални възгласи, ала завистта прониза сърцата им. Елин Пелин, Съч. IV, 220.
8. Прен. В съчет. със същ. п о г л е д, о ч и с предл. с. Гледам втренчено, настойчиво някого или нещо, обикн. за да разбера, да прозра нещо скрито, трудно доловимо или да изразя неприязнено чувство, отношение. Под тънките му черни вежди гледаха съсредоточено студени сини очи. Той протегна ръка на Спасов и го прониза с ледения си поглед. М. Марчевски, П, 145. Игуменът се сви в дълбокия стол .. Отец Матей го прониза с острите си очи. Пахоми не издържа погледа му. Д. Марчевски, ДВ, 22. — Ето какво ни предстои! — повтори той с по-тих глас, като пронизваше с погледа си делегатите. Ст. Дичев, ЗС II, 585. — Какво е, .., това равенство? — пристъпваше към него Пиронев и го пронизваше със светлите си очи. Г. Караславов, ОХ II, 553. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед. Елин Пелин, Съч. III, 171. // За поглед, очи — спирам се, задържам се върху някого или нещо втренчено, настойчиво, обикн. с цел да се разбере, да се прозре нещо скрито, трудно доловимо или като израз на неприязнено чувство, отношение. Той слушаше и примигваше, .., без да може да издържи погледа на сините стъклени очи, които го пронизваха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 439. — Друг знае ли? — отстрани го Крачанката. Очите ѝ го пронизваха. В. Милев, РК, 34. Аз го намерих пак със същото безчувствено лице, със същий остри и дълбок поглед, който беше ма толкоз пронизал. Превод, Ч, 1875, бр. 11, 523. Но в този ден, когато влизах / .., / в миг детски поглед ме прониза, / на прага той ме прикова. М. Петканова, Ст, 46.
9. Прен. За блясък, светлина, лъчи, огън и др. — появявам се изведнъж някъде, в някакво пространство и го осветявам силно, интензивно; прорязвам, раздирам. Ярък блясък прониза мрака някъде съвсем наблизо. Последва го страшен грохот. Л. Николов, К [еа]. И на изток ивица златна, / светлината пронизва нощта. Ив. Пейчев, Избр. ст, 115. Тук-там прониже пожар тъмнината, / блесне рубинен език. Хр. Смирненски, Съч. I, 128. Светкавици пронизваха небето.
10. Прен. За звук, вик, шум, песен и др. — прозвучавам изведнъж, внезапно, рязко и силно някъде, в някакво пространство; раздирам, прорязвам, процепвам. Понякога от някоя къща се понасяше писък на флигорна и звуците, дълги и ясни, пронизваха простора над града, удряха се в стените и се връщаха, повтаряни от ехото. Ем. Станев, ИК I и II, 42-43. Стоян я подгони като луд. Още малко и щеше да я настигне. Един вик прониза селото: — Христо! К. Петканов, СВ, 161. Изведнаж отчаян женски писък откъм кея прониза мрака и угасна. К. Константинов, ПЗ, 123. Отведнаж някакъв рязък, странен, болезнен вик пронизва тишината. Елин Пелин, Съч. V, 18-19.
11. Прен. Обикн. несв. За идея, мотив, мисъл, настроение и др. — откроявам се в нещо (литературно или научно произведение, творчество и под.) като основен, най-съществен елемент или основна, най-характерна особеност, на която е подчинено всичко останало; прониквам1. Идеята за смъртта .. бе пронизала разказа със затрогваща, трагична красота. А. Гуляшки, Л, 63. Мотивът за неизживяната младост „Млад съм аз, но младост не помня“ .. пронизва цялата Ботева революционна лирика. А. Малинов, ОБДТ [еа]. Много от Аристотеловите идеи днес са остарели. Но далеч по-важен от отделните негови теории е рационалният подход, който пронизва цялото му творчество. Т. Вълчев, СВЛ (превод) [еа]. Бодро утринно настроение пронизва творбата от първата до последната дума. Н. Георгиев, АЛТ [еа].
12. Остар. Нанизвам. Колело к е везано с нишка, пронизана през масура, та да може да ся опне с нея отгоре. Н. Геров, ИФ, 121. Трябва да има два дирека, побити на разстояние .. и през тях напреки пронизана една гладка дебела тояга. Лет., 1869, 206. пронизвам се, пронижа се I. Страд. Копието бе дълго и дебело. С него можеше да се пронижат .. двама души. Ст. Загорчинов, ДП, 320. А за да останат буквите на мястото си и да са не разместят в потисканието, измисли ся да ся продупчат в дебелината си и сичките букви на сякий ред да ся пронизват и да ся свързват с тънка връвчица. П. Р. Славейков, СК, 54. II. Възвр. и взаим. от пронизвам във 2 знач. Че имам тато и мама / тежък армаган да прата, / коги се за мен подсетат, / със ножа да се пронижат. Нар. пес., СбВСтТ, 531. Лети гълъб черен, / лети гълъб бял. / Един срещу други / криле са изпънали те / и човки кръстосват / в жестока игра — / пронизват се сляпо / и сипят по хълмовете / спирали от бели / и черни пера. Г. Константинов, ПД [еа].
ПРОНЍЗВАМ СЕ несв.; пронѝжа се св., непрех. Остар. и диал. Промушвам се, промъквам се. Пътят беше много страшен. Пътниците трябваше да са пронизват през страшните планински ледове, през дълбоки ледени долини. Лет., 1876, 141. Тука светлука огнец в къщичката на лесничея и светяше също като звезда; длъга зара се пронизваше между дърветата. Нар. прик., Христом. ВВ I, 53. Мома се от сън събуди / и си ги люто кълнеше: / .. / Кой ми пръстена промени, / през пръстен да се прониже. Нар. пес., СбВСтТ, 563.
◊ Пронизвам / пронижа като червена нишка нещо. Книж. За мисъл, идея — откроявам се, изпъквам ясно и последователно като най-същественото, главното в нещо (обикн. в разговор, съчинение, изложение, литературно произведение и под.). Тази мисъл пронизваше като червена нишка и всички други доклади и изказвания. Пр, 1953, кн. 1, 2.