ПРОНЍЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от пронизвам и от пронизвам се. За миг изпитах острото чувство на пронизване от полярен студ. П. Вежинов, ЗНН, 63. Едновременно с появата на оръжия за пронизване и нанасяне на смъртоносни удари бил изработен и щитът, за да ги предпазва от тях. E 2001, кн. 9-10 [еа].