ПРОНЍЗВАЩО нареч. 1. С предизвикване на остро, неприятно физическо усещане; режещо. Морето! .. и най-голямата скръб и разочарование може да изчезне безследно, когато се потопиш в пронизващо хладните утринни води. Н. Стефанова, РП, 160. Насреща духаше сух, пронизващо студен планински вятър. Л. Николов, ЧЕВ [еа]. По клисурата пълзеше пронизващо влажна мъгла. Н. Теллалов, НВД (превод) [еа].
2. Много силно и с предизвикване на неприятно, остро слухово усещане; пронизително, оглушително. Девойките избухваха в смехове, които отекваха остро и пронизващо. Д. Димов, Т, 388.
3. Втренчено, настойчиво, обикн. с цел да се разбере, да се прозре нещо скрито, трудно доловимо или като израз на неприязнено чувство, отношение; пронизително. Малките му очички се отправиха към двамата с особен, пронизващо дебнещ поглед. Л. Спасов, КРВ (превод) [еа]. — Как върви писането? — попитах. Той ме изгледа пронизващо. — Не си ли чел новите ми книги? Ж. Георгиева, ГУ (превод) [еа].