ПРОНЍЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. За рана и под. — който е причинен от пронизване, промушване с остър предмет. Съвсем наскоро докараха ранен с пронизна рана в корема: две отверстия — входно и изходно. Дем., 2001, бр. 248, 14.
ПРОНЍЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Пронизващ (в 4 и 5 знач.); пронизителен, пронизлив. Дори и майка ти да те съзре, / че в тиха привечер се връщаш вкъщи, / сама със вик пронизен ще те спре: / — Оттука бягай! Бл. Димитрова, Л, 81. Птицата те не можаха с очите си зорки да видят / в мрака среднощен, но чуваха нейния крясък пронизен. Ал. Милев и др., И (превод), 1971 [еа]. И дълго той стоя и слуша, взрян / с пронизен поглед, ням и бледен…П. П. Славейков, Събр. съч. ІІ, 1958 [еа].