ПРОНИЗЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от пронизителен. Невидимото зърно в широката уста на свирката се въртеше вихрено при надуването и даваше на острия звук такава пронизителност и тревога, че сами изтръпнахме от уплаха. М. Кремен, РЯ, 65. Мис Фелоус стоеше изстинала от скръб, сломена, съкрушена .. Тогава от високоговорителя с настоятелна пронизителност прозвуча името ѝ. Д. Нешева, ДВ (превод) [еа]. Сърдито имитира гласове — ние сме изумени от пронизителността и убедителността на тези звуци. ЛВ, 2003, бр. 5, 8.