ПРОНИЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Пронизващ (в З—5 знач.); пронизителен, пронизен2. Над ливадата .. с пронизлив писък прелетя желва. Ем. Станев, ТЦ, 97. Времето бе мразовито, вятърът — пронизлив и ха-ха да се обърне на силна виелица. Хр. Максимов, СбЗР, 17. Долита писък пронизлив / от чайка — стон на жалба жива. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 41. Хладина се чете и в погледа на малките му синкавозелени очи, които .. често пъти са остри и пронизливи. Т. Влайков, Пр I, 68. „Бях виждал много пъти из улицата типичната фигура на тоя полупрегърбен човек .. и бях се опитвал да загледна плахо в тия черни и пронизливи очи.“ К. Константинов, ППГ, 130.