ПРОНЍЗНО. Остар. Нареч. от пронизен2; пронизващо, пронизително, пронизливо. Разсъмна се… А тя стоеше още, / облегнала на рамката чело. / И все звънтеше ѝ в слуха от снощи / пронизно натрошеното стъкло. Бл. Димитрова, Л, 77-78. От тежината заскърца пронизно оста на колата: / страшна богиня и воин отличен тя возеше в боя. Ал. Милев и др., И (превод), 1971 [еа].