ПРОНЍКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от прониквам1 и от прониквам се. Западните държави са се стреснали от опасното проникване на азиатците в Европа. И дали кървав отпор: разбили турците при Виена. А. Страшимиров, Съч. V, 191. Неуспешните отбранителни войни, които Турската империя водела, отварят широко вратите за проникване на чуждия капитал в турската икономика. Ив. Унджиев, ВЛ, 10. Драмата предполага основно проучване, дълбоко проникване в психологията на действуващите лица, пълна съсредоточеност в себе си. Н. Лилиев, Съч. III, 342. Проникване на болестотворни микроби в организма.
ПРОНЍКВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от прониквам2 и от прониквам се; поникване, покарване, прорастване, проникнуване2.