ПРОНЍКВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от прониквам като прил. 1. Мед. За рана, язва и под. — при който тъкани и органи се засягат в дълбочина. От неотложна помощ се нуждаят поразените с проникващи рани (в гръдната кухина или корема). Н. Иванов и др., ГО, 93. Малка сила, приложена перпендикулярно върху незначителна площ от тялото, може да причини опасно проникващо нараняване. Г. Златарски и др., СМП [еа]. В отделни случаи, когато язвата достигне до серозата, последната се възпалява и се образуват сраствания с някои от съседните органи (с панкреаса, черния дроб и др.) — проникваща язва. Л. Митов и др., ВБ, 286.
2. Спец. Прониквателен. Проникващата им [на неутроните] способност е много по-голяма от тази на гама–лъчите. Н. Иванов и др., ГО, 20. Вълните, създавани от подобен реактор, са на неутринна основа, което определя голямата им проникваща способност през различни среди. Н. Александров, ФНЛО, 286. Неутроните имат хиляди пъти по-голяма проникваща способност от рентгеновите лъчи със същата дължина на вълната. СФ, 2001, кн. З [еа].
◊ Проникваща радиация. Спец. Гама-лъчение и поток от неутрони в обкръжаващата среда на ядрен взрив, което е основен поразяващ фактор. Проникващата радиация може да предизвика лъчева болест. Н. Иванов и др., ГО, 19. Поразяващото действие на неутронните боеприпаси върху хората се дължи предимно на проникващата радиация. ЕнцТ [еа].